измислици

Интересна идея, но колко хубаво би било вместо да се напиеш за да видиш изкуство в билдбордните реклами, е наистина да има изкуство, некомерсиално….
Аз харесвам реклами, има доста хубави, направо гениални. Ценя добре направената реклама. В нея е вложен до разхищение интелект, проявен като творчество, психология, философия и ред други проявления. Лично във мен този вид изкуство ще води битка.
Работя в тази сфера, и въпреки възхищението от поредния творчески порив и проблясък, чувството, че е за пари, за да убедиш някой да купи нещо, а често и просто да го излъжеш, най-малкото като преувеличиш нещата и скриеш недостатъци…ами не ми се нрави.
Напоследък има и така наречени, социални реклами. В тях не се рекламира продукт, а се насочва вниманието към социален проблем…
Незнам дали щетите от комерсиалните реклами, могат да бъдат компенсирани със социалните реклами….

Ако се рекламира алкохол, а после се пусне реклама против домашното насилие, в което алкохола има не малка роля…..не е ли преливане от пусто в празно…?
Следете темата, тук ще подбера такива примерчета…

Ужасна реклама, яснен подтекст и напълно подвеждаща… Това което за повечето е кама сутра не е това което си мислят. За създателите на кама сутра, това е любовно изкуство….ама наистина изкуство и наистина с любов…. Нищо породено от алкохол не може да е повече от пошла креватна гимнастика…А какво да говорим като при тези условия падат задръжките и вниманието за безопасен секс, сега му е мястото за една реклама на презервативи..

До скоро

Летя, имам безкрая. Само на едно място не мога да бъда. Ено малко кафезче.
Заболя ме. Глупава болка. Не заключените птички, не искат да ме допуснат,
просто няма как да се побера със целия необят в нея.
Отминах, напред полетях, но все още бях там, където не мога да бъда.
Свободна, бях заключена.
Няма значение, от коя страна на вратата си, докато има врата.
Няма значение дали стената е стъклена, от решетки или друга измислена….
Докато има стена, свободата я няма.
Боли ме.
Но тази болка няма да ме разруши, тя руши ключалката, вратата, стената…
Затова имам сили да я изтърпя, защото зная, че има край.
Затова я има тази клетка в безкрая, за отправна точка.
Хубаво е да знам, че утре ще летя без да мисля за нея и така да бъда заключена в нея.
Утре ли? …Та ето вратата е вече отворена…Всъщност има ли врата…
И решетката се разпилява на звезди, а птиците отлитат в ято, изгубват се
отнасяйки затвора си със себе си

Всеки вярва в нещо. Дори невярващите. Хората се разделят и свързват с това в което вярват.
Аз вярвам в Бог.
Вярвам от дете. Никой не ме е карал да вярвам, не ми е казвал как да го правя. Дори ми забраняваха да го правя.
Но аз усещах присъствието му и живеех с Него.
Но се предадох, пречупих се, „пораснах“. Отдалечих се от това, което чувствах и носих, и то се отдалечи от мен.
Вече знаех толкова много, можех да си обясня с научни доказателства всичко. Но защо това не ме направи по-щастлива, а напротив….
ден след ден ставах все по-тъжна, по-самотна, по-неудовлетворена…
Знаех защо е така, но толкова се бях отдалечила и отвикнала с онова присъствие, което будеше в мен спокойствие и радост….че ме делеше бездна.
…И се отдалечявах със светлинна скорост от Него…

Но колкото повече ме обгръщаше непрогледния мрак, толкова по-силно се открояваше искрицата светлина, тлееща в мен.
Знаех, че е достатъчна и посягах към нея цяла безкрайност безднадеждно….
Завръщането беше трудно.
Но се завърнах.
Неочаквано, по неочакван начин.
Когато се случи това за което човек мечтае, първата му реакция е „че не може да повярва“….
Искал, опитвал, направил всичко възможно и невъзможно…..не може да повярва, че е успял…..
Върнах своята вяра във време на безверие. Във време, когато всеки вярва по различен начин, ми помогнаха хора с различна от моята вяра.
Но вярата е само една. В каквито и дрехи да я облечем, ние не можем без нея.
Тя е светлината в нашия живот.

След всичко, което преживях ми е странно как хората спорят: Как трябва да се вярва, как човек трябва да отправя молитва и да благодари….
Може по един единствен начин: От сърце и душа….

Поредната ми щуротия….Нали струята от душа, прилича на дъжд, а настроението е едно такова слънчево….
и в мислите ми проблесна измислена дъга.

Сигурно един ден и това ще измислят: Дъга в банята. Разни светлинки ще преминават през водните капки и ще правят цветни преливащи ефекти….
Дано не забравят, че аз съм го измислила, подобно на Архимeд в банята….
Явно е идеално място за мислене….

Ключалки за никъде

зъбните колела на суетата:

Докато гаечния ключ ги раздели:

Заедно:Като гърне и похлупак

Кутийка или пръстен

За любителите на тайните кодове

Свободата е нещо, което не можеш да достигнеш с бягство, ако носиш затвора в себе си…

сладки пръстени-целувки

http://www.nonsolokawaii.com/wp-content/uploads/2009/09/tanja-hartmann_color-meringue-ring-zircone.jpg

И с цветни моливи може да се нарисува суетата
…а с един черен молив най-пъстрата мечта

странни моливи

копринен воал е любовта
през него капка светлина прозира
уловена в мрежата така
превръща се във приказна магия

Жадна съм за капка светлина
коприната със вятъра танцува
Искра да пламне-ще я уловя
и с нея слънцето ще нарисувам

Зад облаците скрито е за мен
жадуваното нежно слънце
и никога дори да няма вече ден
аз пазя мъничкото зрънце

Малко зрънце светлина
което нощите ми сгрява
копринен воал е любовта
приказна измислена забрава