Мечтаех за мълнии изгарящи
За порои, бури, ветрове.
Но стихии в рая няма.
няма сушиа, ни поройни дъждове.
Затуй отвъд просторите му дивни
подслон потърсих в нищото бездънно
празнота- ни пустош, ни градини
без върхове високи и без дъно.
Застинах във затише пред буря.
Готова да я чакам вечно.
Дори забравих за мечтата щура
не чаках нищо вече.
Тогава порази ме удар
Изпепеляващ гръм се вряза в мене
жажда огнена събуди
Самозаблудите
Най-лесно е да затрупам проблемите си с неща, които самите се превръщат в проблем.
Нямам време, нямам желание, нямам сили да се справя със задачата днес, сега.
И лабиринта расте по хоризонталата, вертикалата, един три измерен ад – до мига в който няма как да го прикрия.
Той се е разрастнал до краен предел и ме е погълнал. Остава да затворя очи и да
от другата страна на стъклото
сам сред свои
целувка със себе си
Вгледай се в картинката долу и кажи:
в каква посока се върти момичето?
А сега затвори за миг очи, след което пак ги отвори
и отново се вгледай в същата картинка -
все още в тази посока ли се върти?
Сигурен ли си?…
Не искам да порасна-Дъгата да угасне. И сивото е цвят, но не би ми стигало.
Не искам да изстина – безчувствена към този свят, не би ме имало.
Искам розово облаче от захарен памук.
Прекрасни фотографии на капчици роса
Опитвам се да дресирам плюшените си играчки. На какво ли точно мога да ги науча? Да скачат или да се покланят? Колкото и да размахвам камшика, те не помръдват. Не че не ги е страх. Просто са играчки и дори да са ужасени не могат да направят нищо.
Всички са чували за митичната птица, която възкръсва от пепелта, както и за налудничевия полет на пеперудите към пламъка.
Ами, ако те-еднодневките…Освен познатите ни стадии на развитие, всъщност се раждат отново преминавайки през пламъка?
Но никой човек няма търпението да се взира в пламъка толкова кратко, или гледайки не вижда – освен един:
