измислици

Минаха много години от как една книжка надникна да види света. Събитията така се завъртяха, че едва днес се оказа възможно.

Съдбата реши първата ми книга да е друга.

Оставих чувствата в първата стихосбирка сурови. Така го чувствам. Не искам да са съвършенни като ритъм, рими и изказ.

Нека бъдат грапави и недодялани. Това бях аз тогава, предишната аз.

Един стих може да е съвършен като форма, но празен от вътре. Да, хората харесват цялостните съвършенни неща, но аз не искам да харесват моите.

Може да е страннно. Но аз така чувствам нещата. Ако някой успее да стигне въпреки това до истинската горчива или неземно сладка същност – значи съм била права.

Стихосбирката се казва “ С мастило от сълза „ . Наистина не пишех, просто сълзите попиваха по листите, през онези дни плачейки – дишах. Само така бе възможно да продължа да живея. Тогава ми се струваше безсмислено, но днес знам, че всяка сълза е изпълнена с дълбок смисъл. Сълзите бяха много и стиховете от този период са много повече от включените в книжката. Защо точно тези – незнам. Така е трябвало явно. Ние знаем повече, отколкото си мислим, че знаем. Опитвах да плувам срещу течението – успявах, дори бях удовлетворена -но не бях щастлива. Днес разбрах, че да се носиш по реката безметежно, е мъдро – затова реката тече – част от кръговрата.

Като да се носиш по реката не е едно и също с това да се носиш по инерцията. Инерцията се върти във кръг, омагьосан, деструктивен, деградираш личността. По това може да се познае – по резултатите и по чувството. Кръговрата е хармония. Хармонията е щастие.

Мога да говоря дълго за тогава и за сега, но поводът е бил лутанията ми тогава ето корицата, тиа дни ще публикувам и съдържанието, тук в тази тема

До скоро