копринена приказка 08/10/2009
Posted by iollita in Поезия, автопортрет.Tags: коприна, любов, слънце
trackback
копринен воал е любовта
през него капка светлина прозира
уловена в мрежата така
превръща се във приказна магия
Жадна съм за капка светлина
коприната със вятъра танцува
Искра да пламне-ще я уловя
и с нея слънцето ще нарисувам
Зад облаците скрито е за мен
жадуваното нежно слънце
и никога дори да няма вече ден
аз пазя мъничкото зрънце
Малко зрънце светлина
което нощите ми сгрява
копринен воал е любовта
приказна измислена забрава
Коментари»
No comments yet — be the first.