измислици

Летя, имам безкрая. Само на едно място не мога да бъда. Ено малко кафезче.
Заболя ме. Глупава болка. Не заключените птички, не искат да ме допуснат,
просто няма как да се побера със целия необят в нея.
Отминах, напред полетях, но все още бях там, където не мога да бъда.
Свободна, бях заключена.
Няма значение, от коя страна на вратата си, докато има врата.
Няма значение дали стената е стъклена, от решетки или друга измислена….
Докато има стена, свободата я няма.
Боли ме.
Но тази болка няма да ме разруши, тя руши ключалката, вратата, стената…
Затова имам сили да я изтърпя, защото зная, че има край.
Затова я има тази клетка в безкрая, за отправна точка.
Хубаво е да знам, че утре ще летя без да мисля за нея и така да бъда заключена в нея.
Утре ли? …Та ето вратата е вече отворена…Всъщност има ли врата…
И решетката се разпилява на звезди, а птиците отлитат в ято, изгубват се
отнасяйки затвора си със себе си

копринен воал е любовта
през него капка светлина прозира
уловена в мрежата така
превръща се във приказна магия

Жадна съм за капка светлина
коприната със вятъра танцува
Искра да пламне-ще я уловя
и с нея слънцето ще нарисувам

Зад облаците скрито е за мен
жадуваното нежно слънце
и никога дори да няма вече ден
аз пазя мъничкото зрънце

Малко зрънце светлина
което нощите ми сгрява
копринен воал е любовта
приказна измислена забрава

Малката книжчица със любовни стихове най-накрая се появи. Много стасти отминаха от времето, когато тези стихове бяха писани.
Когато днес я разлистих, сякаш беше от друго време, но и странно някък актуални. Изминах дълъг път за да разбера, омагьосващата сила,
на една едничка целувка, която събужда за живот. Знаех, че би трябвало да я има – ключ към нови усещания, но сега зная, че съществува.

С любов на моя принц!

Всеки мъж може да подари букет рози или да обсипе леглото с лисчетата им.

Но само любимият мъж може да превърне жената в разцъфаща роза.

А как така се случва, че жената се влюбва в някой мъж и го заобичва?
Всяка жена мечтае за идеалният мъж, приказен като принц. Може би това е култивирано от дестските приказки. Днес момичетата мечтаят за кино и музикални звезди. Защо си поставят толкова нереални цели и така се обричат на неудовлетворение?!
И всяко момиче когато порасне започва да сравнява образа изграден в съзнанието си с тези на реални момчета.
На принца обикновено съответсва красавецът на училището или на класа. А той е един а момичетата десетки. Трябва да си най-добрата за да бъдеш с него.
И обикновено всяка минава по своя ред. Така мечтите се сриват за първи път. После когато болката отмине, момичето вече жена пак прави същата грешка.
Захласва се по шефа си, проспериращ бизнесмен или някой друг силен на деня. Ако не успее да се омъжи за него, а за някой обикновен мъж, неудовлетворението я преследва през годините. Ако успее, мечтата се срива за втори път.
Защо?
Защото образа на принца не трябва буквално да се пренася в реалноста. Принца не е богат с имуществото си, не е красив с външноста си и не е достолепен заради титлата си.
За всяко момиче има един принц, който ще я накара да се чувства принцеса, защото той е видял в нея принцесата от мечтите си.
Когато отвъд гонене на илюзорни образи двамата срещнат истински любовта, тогава спонтанно започва приказката. Всичко е красиво и възможно.

Изгаряш ме,

Зная…какво усеща пеперудата

Когато влъхлети във пламъка.

Превръща се в струяща светлина,

а всъщност вече няма я.

Истинските й криле за полет

първи са разтворени…

И има я.

Предишното е било само мечта.

А сега се е сбъднала.