измислици

Интересна идея, но колко хубаво би било вместо да се напиеш за да видиш изкуство в билдбордните реклами, е наистина да има изкуство, некомерсиално….
Аз харесвам реклами, има доста хубави, направо гениални. Ценя добре направената реклама. В нея е вложен до разхищение интелект, проявен като творчество, психология, философия и ред други проявления. Лично във мен този вид изкуство ще води битка.
Работя в тази сфера, и въпреки възхищението от поредния творчески порив и проблясък, чувството, че е за пари, за да убедиш някой да купи нещо, а често и просто да го излъжеш, най-малкото като преувеличиш нещата и скриеш недостатъци…ами не ми се нрави.
Напоследък има и така наречени, социални реклами. В тях не се рекламира продукт, а се насочва вниманието към социален проблем…
Незнам дали щетите от комерсиалните реклами, могат да бъдат компенсирани със социалните реклами….

Ако се рекламира алкохол, а после се пусне реклама против домашното насилие, в което алкохола има не малка роля…..не е ли преливане от пусто в празно…?
Следете темата, тук ще подбера такива примерчета…

Ужасна реклама, яснен подтекст и напълно подвеждаща… Това което за повечето е кама сутра не е това което си мислят. За създателите на кама сутра, това е любовно изкуство….ама наистина изкуство и наистина с любов…. Нищо породено от алкохол не може да е повече от пошла креватна гимнастика…А какво да говорим като при тези условия падат задръжките и вниманието за безопасен секс, сега му е мястото за една реклама на презервативи..

До скоро

Летя, имам безкрая. Само на едно място не мога да бъда. Ено малко кафезче.
Заболя ме. Глупава болка. Не заключените птички, не искат да ме допуснат,
просто няма как да се побера със целия необят в нея.
Отминах, напред полетях, но все още бях там, където не мога да бъда.
Свободна, бях заключена.
Няма значение, от коя страна на вратата си, докато има врата.
Няма значение дали стената е стъклена, от решетки или друга измислена….
Докато има стена, свободата я няма.
Боли ме.
Но тази болка няма да ме разруши, тя руши ключалката, вратата, стената…
Затова имам сили да я изтърпя, защото зная, че има край.
Затова я има тази клетка в безкрая, за отправна точка.
Хубаво е да знам, че утре ще летя без да мисля за нея и така да бъда заключена в нея.
Утре ли? …Та ето вратата е вече отворена…Всъщност има ли врата…
И решетката се разпилява на звезди, а птиците отлитат в ято, изгубват се
отнасяйки затвора си със себе си

Всеки вярва в нещо. Дори невярващите. Хората се разделят и свързват с това в което вярват.
Аз вярвам в Бог.
Вярвам от дете. Никой не ме е карал да вярвам, не ми е казвал как да го правя. Дори ми забраняваха да го правя.
Но аз усещах присъствието му и живеех с Него.
Но се предадох, пречупих се, „пораснах“. Отдалечих се от това, което чувствах и носих, и то се отдалечи от мен.
Вече знаех толкова много, можех да си обясня с научни доказателства всичко. Но защо това не ме направи по-щастлива, а напротив….
ден след ден ставах все по-тъжна, по-самотна, по-неудовлетворена…
Знаех защо е така, но толкова се бях отдалечила и отвикнала с онова присъствие, което будеше в мен спокойствие и радост….че ме делеше бездна.
…И се отдалечявах със светлинна скорост от Него…

Но колкото повече ме обгръщаше непрогледния мрак, толкова по-силно се открояваше искрицата светлина, тлееща в мен.
Знаех, че е достатъчна и посягах към нея цяла безкрайност безднадеждно….
Завръщането беше трудно.
Но се завърнах.
Неочаквано, по неочакван начин.
Когато се случи това за което човек мечтае, първата му реакция е „че не може да повярва“….
Искал, опитвал, направил всичко възможно и невъзможно…..не може да повярва, че е успял…..
Върнах своята вяра във време на безверие. Във време, когато всеки вярва по различен начин, ми помогнаха хора с различна от моята вяра.
Но вярата е само една. В каквито и дрехи да я облечем, ние не можем без нея.
Тя е светлината в нашия живот.

След всичко, което преживях ми е странно как хората спорят: Как трябва да се вярва, как човек трябва да отправя молитва и да благодари….
Може по един единствен начин: От сърце и душа….

И с цветни моливи може да се нарисува суетата
…а с един черен молив най-пъстрата мечта

странни моливи

Нещата понякога само малко да се завъртят и погледнат от друг ъгъл, изглеждат абсолютно различни, не просто на вид, а като виждане.

още за опасностите на празниците

- Какво Ви кара да пиете?
- Нищо не ме кара. Аз съм доброволец.

Пиян мъж се качва в Такси:
- Към нас, ако обичате.
- Къде по-точно? – попитал таксиметровият шофьор.
- В хола!

-Господине, не трябва да пиете толкова много. Пиенето ще скъси живота ви наполовина.
-Това няма никакво значение, докторе. Защото аз пък виждам всичко двойно.

Старшината :
- Защо минахте на червено?
Пияният шофьор :
- Защото от бялото получавам киселини.

- Какво ще пиеш: бира, вино, ракия, коняк?
- Да, в този ред ще ги пия.

Класификация на водката:
0.1 л. – demo version
0.25 л. – trial version
0.5 л. – personal edition
0.7 л. – professional edition
1.0 л. – network edition
1.75. – enterprise
3 л. – for small business
5 л. – corporate edition
Кофа водка – extreme edition
Море водка – global edition
Шкембе чорба – Recovery tool
Закуска – plugins
Бира – patch
coca-cola, fanta, 7-UP – троянски вируси.
—————————————————————-

Възможни неизправности при употребата на бира и начини за отстраняването им

Неизправност: Вкусът на бирата не се усеща, изчезнало чувство за наслада. Халбата е прозрачна на светлина.
Причина: Халбата е празна.
Начин за отстраняване: Да се намери някой, който да купи още бира.

Неизправност: Вкусът на бирата не се усеща, изчезнало чувство за наслада. Ризата е мокра от яката надолу.
Причина: Устата не е отворена или халбата се поднася неправилно към устата.
Начин за отстраняване: Необходими са редовни тренировки пред огледалото.

Неизправност: Краката са студени и мокри.
Причина: Неправилно положение на халбата.
Начин за отстраняване: Да се поставя халбата така, че пяната да е насочена към тавана.

Неизправност: Краката са топли и мокри.
Причина: Недостатъчен контрол над пикочния мехур.
Начин за отстраняване: Да се застане около куче с каишка. След няколко минути да се поиска от стопанина му бира за обезщетение.

Неизправност: Подът се размива.
Причина: Гледате пода през дъното на празната халба.
Начин за отстраняване: Да се намери някой, който да купи още бира.

Неизправност: Подът се клати.
Причина: Неустойчиво място за сядане, без облегалка.
Начин за отстраняване: Да се постави под сакото метла с дръжката надолу, за създаване на допълнителна опора.

Неизправност: Подът се движи.
Причина: Носят ви.
Начин за отстраняване: Ако носенето не е към друга бирария, да се вика за помощ. За обезщетение да се иска бира.

Неизправност: Луминисцентни лампи на стената.
Причина: Паднали сте по гръб.
Начин за отстраняване: Да се помоли някой да ви постави в седнало положение.

Неизправност: Нищо не се вижда, в устата си имате счупена цигара.
Причина: Паднали сте по корем.
Начин за отстраняване: Виж по-горе.

Неизправност: Наоколо бързо се стъмнява.
Причина: Бирарията затваря.
Начин за отстраняване: Да се разбере от хората наоколо къде се намира най-близката работеща бирария.

Неизправност: Събуждате се в мокро, студено и твърдо легло.
Причина: Паднали сте в канавка.
Начин за отстраняване: Да се пита за часа някой минувач. Ако бирарията е отворена, да се отиде там. Ако не, да се продължи спането.

Вървя си по измитите от дъжда улици в неделя сутрин. Нещо ме озадачава. Навсякъде чисто, контейнерите за боклук празни, хората празнично облечени бързат за някъде.

Мислите им натрапчиво шумолят в главата ми:

-Дано този път нещо да се промени

-То пак ще си е тая, ама поне да опитаме

-По добре тез отколкото онез

- Против онез

-Я малко сутрешна ролетка, да видим кой ще спечели

- Вярвам, че ще се оправят нещата

-Не ми се вярва нещо да се промени

-Струваше си усилието, парите не са много но са си пари

- Ще пусна празен вот-така ще изразя правото си на глас

-Само наште! Дано спечелим!

-Дано онез загубят!

-…………..

И защо чувам, какво си мислят другите – не съм медуим. Ами значи и те знаят моите мисли:

-Ако не гласувам, все едно бягам от отговорност. Така, ако се появи проблем, страдание някъкво -няма дасе чувствам виновна-друг ще е отговорният.

Трябва да направя своя избор. Може да е грешен, но ще съм избрала. Няма нищо по-лошо от колебанието и безразличието.

Всеки отразява в действията си собствената си същност.

И ако наистина чуваме мислите си това обяснява нещата:

Клатушкащи се вълни насам натам, накъдето наделяват.

Затова важното е мислите ни да са подредени, ясни и точни. Непременно градивни с позитивна нагласа. Чисти от страсти.

За какво да мислим – ВСЕКИ ИЗБИРА САМ.

Денят за размисъл беше вчера. Но всъщност всеки ден, час и миг ние размишляваме и избираме.

Аз гласувах.

А ти?

Съвремения храм, само че търговците няма защо да се гонят от там те са проповядващите.

Огромно, светло, бляскаво, като катедрала – когато пристъпват новопосветените на пръсти и със страхочитание … РАЯТ

Иска им се вечно да останат там в бляскавата илюзия за щастие и спокойствие

уж е хубаво, че прави хората за малко щастливи но пък два пъти по нещастни изгубвайки рая

ето световните храмове на суетата

Безброй идолопоклоници, се тълпят. Суетят се нагоре надолу през лъскавите щандове и витрини на непотребни за щастието вещи.

Разпускат след уморителния шопинг или зяпане в някоя от веригите за бързо хранене. Храненето е свещенодействие. То зарежда човека с нови сили.

Трябва да е бавно и съзнателно…но това е друга тема.

Кина, ледени и водни пързалки и други увеселителни атракциони….

а на вън истинското се губи  под тонове лъскав боклук

Всеки мъж може да подари букет рози или да обсипе леглото с лисчетата им.

Но само любимият мъж може да превърне жената в разцъфаща роза.

А как така се случва, че жената се влюбва в някой мъж и го заобичва?
Всяка жена мечтае за идеалният мъж, приказен като принц. Може би това е култивирано от дестските приказки. Днес момичетата мечтаят за кино и музикални звезди. Защо си поставят толкова нереални цели и така се обричат на неудовлетворение?!
И всяко момиче когато порасне започва да сравнява образа изграден в съзнанието си с тези на реални момчета.
На принца обикновено съответсва красавецът на училището или на класа. А той е един а момичетата десетки. Трябва да си най-добрата за да бъдеш с него.
И обикновено всяка минава по своя ред. Така мечтите се сриват за първи път. После когато болката отмине, момичето вече жена пак прави същата грешка.
Захласва се по шефа си, проспериращ бизнесмен или някой друг силен на деня. Ако не успее да се омъжи за него, а за някой обикновен мъж, неудовлетворението я преследва през годините. Ако успее, мечтата се срива за втори път.
Защо?
Защото образа на принца не трябва буквално да се пренася в реалноста. Принца не е богат с имуществото си, не е красив с външноста си и не е достолепен заради титлата си.
За всяко момиче има един принц, който ще я накара да се чувства принцеса, защото той е видял в нея принцесата от мечтите си.
Когато отвъд гонене на илюзорни образи двамата срещнат истински любовта, тогава спонтанно започва приказката. Всичко е красиво и възможно.