Month: април 2009
Омагьосания лабиринт
Самозаблудите
Най-лесно е да затрупам проблемите си с неща, които самите се превръщат в проблем.
Нямам време, нямам желание, нямам сили да се справя със задачата днес, сега.
И лабиринта расте по хоризонталата, вертикалата, един три измерен ад – до мига в който няма как да го прикрия.
Той се е разрастнал до краен предел и ме е погълнал. Остава да затворя очи и да се надявам, че когато ги отворя-няма да го има.
И него го няма, той е една голяма раздута измислица – надвиснала застрашително от всякъде холограма. И ще бъде такъв реалистично,
съществуващ, докато ход по ход, стъпка по стъпка, цвят по цвят, не го подредя. Ще се стопи, ще се изгуби. Няма да го има.
Ето сега ще направя нещо. Мъничко. И пак ще съм на ход.
Гравитация
Това странно нещо ни закотвя към понятия, като горе и долу. Но не само телата ни но и въобръжението ….
Гравитацията е в ума
От другата страна на водата
от другата страна на стъклото
сам сред свои
целувка със себе си
и от съвсем нормалната страна на водата, но пак с необичаен поглед
в каква посока се върти момичето?
Вгледай се в картинката долу и кажи:
в каква посока се върти момичето?
А сега затвори за миг очи, след което пак ги отвори
и отново се вгледай в същата картинка –
все още в тази посока ли се върти?
Сигурен ли си?…
http://www.jenite.net/2009/04/v-kakva-posoka-se-vurti-momicheto.html
Детство мое
Не искам да порасна-Дъгата да угасне. И сивото е цвят, но не би ми стигало.
Не искам да изстина – безчувствена към този свят, не би ме имало.
Искам розово облаче от захарен памук.
Искам люлка под ореха столетен.
И едно другарче, да гоним ветровете.
сапунени мехури
и обичаните пухкави котенца и безброй глупави ЗАЩО?
Капки пролетно утро
оше красота , а красотата трябва да се пази и красивата ни България
и не на края Кралицата на цветята
Бях лошо момиче
Опитвам се да дресирам плюшените си играчки. На какво ли точно мога да ги науча? Да скачат или да се покланят? Колкото и да размахвам камшика, те не помръдват. Не че не ги е страх. Просто са играчки и дори да са ужасени не могат да направят нищо. Могат да паднат, ако ги ударя. Ще ги заболи и няма да могат и да заплачат. Дървеното човече ме наблюдава зад завесата. Показва ми колко глупаво изглеждам. Не глупаво, а смешно. Не смешно, а грозно. Не грозно, а безсмислено, празно. Даже съвсем никакво. Хвърлям камшика разбрала това. Затварям очи. И играчките оживяват. Подскачат, смеят се. Правят разни номера. Забавляват се и аз със тях.
Колко било просто. Няма вече да си играя на звероукротител. Дори ако някое сладко плюшено животинче ме помоли за това – пак няма.
Добро дървено човече. Добро другарче. Седим си с него и си играем на НИЩО, и се усмихваме.
Й. Богомилова
Господарят на пеперудите
Всички са чували за митичната птица, която възкръсва от пепелта, както и за налудничевия полет на пеперудите към пламъка.
Ами, ако те-еднодневките…Освен познатите ни стадии на развитие, всъщност се раждат отново преминавайки през пламъка?
Но никой човек няма търпението да се взира в пламъка толкова кратко, или гледайки не вижда – освен един:
Изпепеляваща луна
Наскоро излезе моята първа книга. Как звучи само? Само дето не е моя. Не живея на необитаем остров. Живея сред други хора. Малко по малко, ден след ден, те пишеха книгата. Ден след ден тя се появяваше. Един ден, един човек каза:“ Нея вече я има, просто я напиши!“ А аз не я виждах. Виждах хора, случки, събития, фантазии….но нея…
Но му повярвах, почнах да я пиша, събрах парченца от пъзел. По магически начин те се подреждаха по местата си и аз с детско любопитство се удивлявах на картината, която рисуваха. Когато и последното парченце зае своето място, я видях. Като за първи път, макар да я бях виждала вече – Дежа вю…
Ако мога да сравня първата крачка със страхът от поглед във бездна, то този човек бутайки ме в нея, и давайки ми криле да полетя не е ли… Вятърът, който кара цветята да танцуват. Камъкът, който кара езерната вода да затрепти. Мълнията, която разсича омагьосаното равновесие на тишината…
Една малка книга-пъзел. Измислица, разказваща истински приказки-странни, страшни, измислени, истински, питащи, отговарящи, плачещи и радостни.
Ето, всичко ви разказах за нея и не е нужно да я четете. Вече може да бъде забравена. Може да бъде заключена. Дори забранена. Дори забравена. Ако може да се забрави една, огромна, кръгла, взираща се във душата, Изпепеляваща луна.
Измислици - артистични фантазии 
Трябва да влезете, за да коментирате.