розови празници

Posted on 24/05/2009 Updated on 13/06/2009

Божественото съвършенство на розата
Символ на живот и смърт, плодовитост и девственост, тя е не само препитание за много хора, но и вдъхновение за поетите

Всяка първа седмица на месец юни в Казанлък се провежда традиционният Празник на розата. Маслодайната роза е внесена в България от Индия през Персия, Сирия и Турция преди 300 години и от тогава се използва за производство на розово масло. През 1820 г. в Казаллък се създава първата розотърговска къща на Дончо Папазов. През ХVIII век градът става център на българското розопроизводство. За първи път празникът е честван през 1903 г. и е бил посветен на красотата и милосърдието.
Получаването на розовото масло е дълъг и труден процес, от засяването и грижите за розите до процеса на преработката им.

Раждането на едно мускалче
За да се извлече максимално масло от розовите цветчета, са необходими много усилия. Затова и брането започва в ранни зори. За непривикналите може би в началото ще е трудно да се надигнат от леглото в 5.30 сутринта, но бързо се свиква. Стрелчани дори стават, без да навиват будилника. Още щом излезете навън и тръгнете към розовите поля, свежият планински въздух и росата по тревата ще ви разсънят и ще забравите за чашката кафе. Както казват стрелчани “ На чист въздух бързо се спи“. Въпреки, че е лято обаче и всички мислят за плаж, преди да поемете към розовите храсти, са необходими малко приготовления…като за излет в планината. Сутрин винаги е хладно и е добре да имате пуловер. В ранните часове той хем ще ви топли, хем ще ви пази от росата по цветчетата. В пиковите дни обаче брането не приключва бързо. Затова блузката с къс ръкав ще свърши добра работа, защото брането може да продължи и до края на деня. В първите дни, когато цветчетата цъфнат, работата е по-лесна, тъй като се берат по двайсетина килограма. В средата на юни обаче за около седмица се налага плажът да се изкара в розовите поля.
Има много хора, даващи съвети как да берем така, че да не одраскаме ръцете си. Било с ръкавици, било с ножичка. Не слушайте чужди съвети. Най-сладко е брането с „голи ръце“. Така ще усетите всяка капка роса по цветчетата. Започва се от най-долните редове. Ако сте дружина, единият от вас поема долната част на реда, а другият горната, която обикновено е по-лесна. Всяко цветче се къса в основата и се слага в кофа или престилка – тип торба на кенгуру. След това всичко се изсипва в чували. Най-приятната част е, когато под припека на лятното слънце, откъснете и последното цветче. Тогава се тръгва към пунктовете в града, където розите се мерят прецизно. След това те поемат пътя си към розоварните и ухайните парфюми у нас и в чужбина.

В Европа са най-големите ценители на българското розово масло. Европейците го купуват най-вече за козметичната индустрия. Между 2500 и 3200 кг цвят са нужни, за да се получи 1 кг розово масло. То се извлича в специални розоварни. Цветът се изсипва във варел с вода, загрява се и от чучурче започва да тече розова вода, която се събира в бидони. Маслото се утаява на повърхността и се изсмуква със специални машини. Ако се продаде в чужбина, цената на маслото е между 4 200 и 5 000 евро на килограм.

През май стартира и първата лагер школа на еко и етно теми в съчетание със аромотерапията на розобера:
http://knigi-novi.hit.bg/rozober.htm

Хартия от рози ще Представи България пред света

Разбира се това не е въпросната хартия. Как изглежда? – И аз искам да знам, някой ако може да покаже….

Тя ще я изиграе в галериите на 30 страни по света благодарение на международния проект “Един свят – много хартии”. Ако някой вече се е досетил, че става дума за хартия от рози, не греши. За сега тази хартия я има в съвсем ограничено количество – само един лист от размер А4. Той е изработен от художничката Даниела Тодорова