Денят за размисъл не беше вчера

Posted on Updated on


Вървя си по измитите от дъжда улици в неделя сутрин. Нещо ме озадачава. Навсякъде чисто, контейнерите за боклук празни, хората празнично облечени бързат за някъде.

Мислите им натрапчиво шумолят в главата ми:

-Дано този път нещо да се промени

-То пак ще си е тая, ама поне да опитаме

-По добре тез отколкото онез

– Против онез

-Я малко сутрешна ролетка, да видим кой ще спечели

– Вярвам, че ще се оправят нещата

-Не ми се вярва нещо да се промени

-Струваше си усилието, парите не са много но са си пари

– Ще пусна празен вот-така ще изразя правото си на глас

-Само наште! Дано спечелим!

-Дано онез загубят!

-…………..

И защо чувам, какво си мислят другите – не съм медуим. Ами значи и те знаят моите мисли:

-Ако не гласувам, все едно бягам от отговорност. Така, ако се появи проблем, страдание някъкво -няма дасе чувствам виновна-друг ще е отговорният.

Трябва да направя своя избор. Може да е грешен, но ще съм избрала. Няма нищо по-лошо от колебанието и безразличието.

Всеки отразява в действията си собствената си същност.

И ако наистина чуваме мислите си това обяснява нещата:

Клатушкащи се вълни насам натам, накъдето наделяват.

Затова важното е мислите ни да са подредени, ясни и точни. Непременно градивни с позитивна нагласа. Чисти от страсти.

За какво да мислим – ВСЕКИ ИЗБИРА САМ.

Денят за размисъл беше вчера. Но всъщност всеки ден, час и миг ние размишляваме и избираме.

Аз гласувах.

А ти?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s