Нечовешко търпение или примирение

Posted on Updated on


Аз живея в прекрасна страна. Не се наемам с думи прелеста й да опиша. Тя е моята родина и майка. Земя, като една човешка длан. Наистина…повече не ми е нужно.

Но държавата разпростряла сянка над нея е студена към мен. Неприветлива, като мащеха. Иска да забравя хилядолетната история. Иска да не помня блясъка и славата на юнаците.

Иска да съм отчаяна и с наведена глава. Но как след като нощем месеца, изгрява като във Ботево четеристишие. Звездите обсипват небето и духът ми като на самодива се втурва в гората.

В мен кипи буйна, непокорна кръв от древните ми прадеди.  Силата ми е сплав от всички преминали през родината ми.  Търпението ми е толкова нечовешко, че го бъркат с примирение.

Но аз не съм отчаяна.  Не може любовта, която нося в сърцето си да ми позволи да се отчая. Може би съм на самия ръб. Ръб на който мога да стоя и вечно.

Мога. Аз мога всичко. Но ето днес…. се запитах какво искам.

Май беше правилният въпрос. Защото отговорът дойде от самосебе си.

Да, от днес ще искам. Това е единствения начин да получа.

Аз мога да избирам. Искам да има между какво да избера.

Затова от днес ще казвам какво ми харесва. И ако това харесва и на теб. Ако хареса на всички. …

Просто се усмихвах, като си представя какво ще се случи тогава.

Аз тази нощ не спах. Не, не страдах от безсъние. Просто бях Будна.

Аз се събудих, утро е в душата ми.

А ти?…

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s