Тъжния клоун

Posted on


Candid Contrast Moments

Дали клоунът винаги е тъжен? Защо ли скитниците са атракцията на градовете? Защо в селата няма скитници? Но пък селския идиот е любимеца, обгрижван от всички?

Всъщност аутсайдерите са много по-щастливи от преуспелите хора.  На тях никой не им нарежда, е верно пъдят ги и ги гледат с пренебрежение. Но пък  и сред останалите хора има пренебрежение и недружелюбие.  Скитниците са огледало в който всеки може да се огледа. Ако е добър ще поспре ще поговори с дрипавия човек, ще се поинтересува дали може да му помогне с нещо, без да му засяга достойнството. Защото и скитника и дори просека са човешки същества и могат да се обидят. Ако пък човека е надменен или груб, срещайки скитник, той ще прояви тези свои качества.  За скитника всеки ден е реалити шоу Сървайвар. Всеки ден той оцелява. И освен това той не се страхува от загуба на работа, дом, уважение, близки – защото отдавна ги е изгубил.  Той калява в себе си наблюдателност, находчивост, изобретателност и определено е „зелен“. Използва предимно използвани вече предмети, намирайки им ново приложение. Най-добрия му приятел отново е кучето, щастливо и верно подтичащо след него.

Сега, когато видиш скитник, ще може да узнаеш какъв си всъщност. Щастливец?Галеник на съдбата?… Дано огледалото отмери: “ просто човек „.

Й. Богомилова, Скитници

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s