Копнеж по свобода

Posted on Updated on


Исках да съм свободен. Зорко бдях да не попадна в заблуда или да се поддам на изкушение. Но се заблуждавах, а страстите ме разяждаха отвътре.
Стана непоносимо, и им се отдадох. Мислех си, ще ще се наситя и те ще си отидат. Но те ставаха все по-силни, надминах собствените си страсти, и открих че нямат край. Чувствах се свободен. Но се заблуждавах. Робувах на страстите си и те властваха над мен.
Да спра – нямах сили. Но се заблуждавах. Намерих сили и овладях нечовешките страсти. Бях горд. Бях свободен. Но се заблуждавах.
Аз съм просто човек. Идеала за свобода, е илюзия. Човек винаги зависи от нещо и в това е част от същността да си човешко същество.
Не ме вълнува дали съм свободен. Не ме вълнува каква поредна илюзия ме заслепява . Не ме интересува на какво и как робувам.
Следвам поривите си. Следвам сърцето си. Следвам съвестта си.
Страстите не изчезнаха, но вече нямат сила да ме владеят. Горят със укротен светъл пламък.
Заблудите не ме заслепяват, върнаха ролята си на красиви фокуси , изпъленни от умел илюзионист.
Щастлив съм – и бавно отипавам от тази невероятно сладка илюзия.

Й. Богомилова

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s