писаници

Съдбовен век

Posted on


Кошмарен
век на атомни виелици,

на зли ракети и човешки лов!

И в него – ти – тъй смешна отживелица!

И в него – ти – нещастнице, Любов!

Ах, как жестоко, тъжно и обречено

звучиш във тези тъй железни дни,

когато нелюбовното човечество

говори не със ласки, а с войни!

Ти искаш с
нежност да спасиш живота ни.

Назад! Металът ще те сгази с бяс!

И теб, и всички твои донкихотовци,

между които първият съм аз!

Какво от
туй! На риск, велика армийо!

Родила всичко в своя порив висш,

света създала – нежния, коварния,

ти само можеш днес да го спасиш!

Със силата
безкрайна на сърцето си,

със нежността, създала векове!

Без теб би празна литнала ракетата

към дваж по-празни, мъртви светове.

Дамян Дамянов

Пътя към храма

Posted on Updated on


Ще има път, където имало е път
Ще има храм, където имало е храм

Любов където има, има път
Любов където има, има храм

Й. Богомилова

Невидимо докосване

Posted on Updated on


Взира се самотно в мъглата
а как щедро без остатък
би радкрил душата си
Ако има на кого

Неусети как на раменете му
кацнаха най-невидимите длани
на момичето по-невидимо от него


През очите й не се виждаше отсрещния бряг,
а по-далеч, отвъд земята
Гласът и нежно заструи..
– Разкажи ми

Й Б,  13.04.2010

Сън

Posted on Updated on


Спи в черупката порив за полет

спи, а вече лети

спи, а някой с ножици нови

замисля стари вражди

Спи,  с подрязани сънища сини

пропада в безните зли

Спи, но свободния порив

дори падайки, пак ще лети.

Защото няма горе ни  долу

защото няма ни светлина ни здрач

за душата крилата няма прегради

няма окови и нама палач.

Спи, и полет сънува

Спи, а всъщност лети

Спи, а всъщност будува

Спи, не всъщност не спи.

Й. Богомилова

Нека да е криза

Posted on Updated on


Дънки ….скъсани

Вино….старо

Сирене….с плесен

Жена ….без риза

Кола ….без покрив

Е нека да е вечно пък такава КРИЗА …

Невероятна приказка

Posted on Updated on


Погледне ли те с вледеняващата прелест, ще те сгрее да не чувстваш студ

Дъга ще виждаш в снега, мечта по пролет ли е или вече сбъдната мечта

отпивай бавно свежест зимна, ароматенчай от слънчева вода,

снежинките помнят това

И като в приказка една, алена капка върху снега

и сладко уморен от толкоз красота, отъхни преди лавината да те застигне
снежна буря от още красота

Хвърли се в невинната му белота, и нарисувай ангел във снега
за да се завърнеш у дома, шейна ти трябва или снежната река

а време е на топличко да се прибираш, ако в клоните фигурка намираш

макар, че животни снежни, по пътя си ще виждаш непрестанно

след безкрайните игри, ако замръкнеш без подслон, направи си снежен дом

а най-добре в хижа топла, да се отпуснеш сред уют

Събуждаща целувка

Posted on Updated on


Малката книжчица със любовни стихове най-накрая се появи. Много стасти отминаха от времето, когато тези стихове бяха писани.
Когато днес я разлистих, сякаш беше от друго време, но и странно някак актуални. Изминах дълъг път за да разбера, омагьосващата сила,
на една едничка целувка, която събужда за живот. Знаех, че би трябвало да я има – ключ към нови усещания, но сега зная, че съществува.

С любов на моя принц!
kiss_utro