Поезия

Съдбовен век

Posted on


Кошмарен
век на атомни виелици,

на зли ракети и човешки лов!

И в него – ти – тъй смешна отживелица!

И в него – ти – нещастнице, Любов!

Ах, как жестоко, тъжно и обречено

звучиш във тези тъй железни дни,

когато нелюбовното човечество

говори не със ласки, а с войни!

Ти искаш с
нежност да спасиш живота ни.

Назад! Металът ще те сгази с бяс!

И теб, и всички твои донкихотовци,

между които първият съм аз!

Какво от
туй! На риск, велика армийо!

Родила всичко в своя порив висш,

света създала – нежния, коварния,

ти само можеш днес да го спасиш!

Със силата
безкрайна на сърцето си,

със нежността, създала векове!

Без теб би празна литнала ракетата

към дваж по-празни, мъртви светове.

Дамян Дамянов

Пътя към храма

Posted on Updated on


Ще има път, където имало е път
Ще има храм, където имало е храм

Любов където има, има път
Любов където има, има храм

Й. Богомилова

Невидимо докосване

Posted on Updated on


Взира се самотно в мъглата
а как щедро без остатък
би радкрил душата си
Ако има на кого

Неусети как на раменете му
кацнаха най-невидимите длани
на момичето по-невидимо от него


През очите й не се виждаше отсрещния бряг,
а по-далеч, отвъд земята
Гласът и нежно заструи..
– Разкажи ми

Й Б,  13.04.2010

Сън

Posted on Updated on


Спи в черупката порив за полет

спи, а вече лети

спи, а някой с ножици нови

замисля стари вражди

Спи,  с подрязани сънища сини

пропада в безните зли

Спи, но свободния порив

дори падайки, пак ще лети.

Защото няма горе ни  долу

защото няма ни светлина ни здрач

за душата крилата няма прегради

няма окови и нама палач.

Спи, и полет сънува

Спи, а всъщност лети

Спи, а всъщност будува

Спи, не всъщност не спи.

Й. Богомилова

Невероятна приказка

Posted on Updated on


Погледне ли те с вледеняващата прелест, ще те сгрее да не чувстваш студ

Дъга ще виждаш в снега, мечта по пролет ли е или вече сбъдната мечта

отпивай бавно свежест зимна, ароматенчай от слънчева вода,

снежинките помнят това

И като в приказка една, алена капка върху снега

и сладко уморен от толкоз красота, отъхни преди лавината да те застигне
снежна буря от още красота

Хвърли се в невинната му белота, и нарисувай ангел във снега
за да се завърнеш у дома, шейна ти трябва или снежната река

а време е на топличко да се прибираш, ако в клоните фигурка намираш

макар, че животни снежни, по пътя си ще виждаш непрестанно

след безкрайните игри, ако замръкнеш без подслон, направи си снежен дом

а най-добре в хижа топла, да се отпуснеш сред уют

Събуждаща целувка

Posted on Updated on


Малката книжчица със любовни стихове най-накрая се появи. Много стасти отминаха от времето, когато тези стихове бяха писани.
Когато днес я разлистих, сякаш беше от друго време, но и странно някак актуални. Изминах дълъг път за да разбера, омагьосващата сила,
на една едничка целувка, която събужда за живот. Знаех, че би трябвало да я има – ключ към нови усещания, но сега зная, че съществува.

С любов на моя принц!
kiss_utro

След десет години

Posted on Updated on


Минаха много години от как една книжка надникна да види света. Събитията така се завъртяха, че едва днес се оказа възможно.

Съдбата реши първата ми книга да е друга.

Оставих чувствата в първата стихосбирка сурови. Така го чувствам. Не искам да са съвършени като ритъм, рими и изказ.

Нека бъдат грапави и недодялани. Това бях аз тогава, предишната аз.

Един стих може да е съвършен като форма, но празен от вътре. Да, хората харесват цялостните съвършени неща, но аз не искам да харесват моите.

Може да е странно. Но аз така чувствам нещата. Ако някой успее да стигне въпреки това до истинската горчива или неземно сладка същност – значи съм била права.

Стихосбирката се казва С мастило от сълза . Наистина не пишех, просто сълзите попиваха по листите, през онези дни плачейки – дишах. Само така бе възможно да продължа да живея. Тогава ми се струваше безсмислено, но днес знам, че всяка сълза е изпълнена с дълбок смисъл. Сълзите бяха много и стиховете от този период са много повече от включените в книжката. Защо точно тези – не знам. Така е трябвало явно. Ние знаем повече, отколкото си мислим, че знаем. Опитвах да плувам срещу течението – успявах, дори бях удовлетворена -но не бях щастлива. Днес разбрах, че да се носиш по реката безметежно, е мъдро – затова реката тече – част от кръговрата.

Като да се носиш по реката не е едно и също с това да се носиш по инерцията. Инерцията се върти във кръг, омагьосан, деструктивен, деградираш личността. По това може да се познае – по резултатите и по чувството. Кръговрата е хармония. Хармонията е щастие.

new-2