Бях лошо момиче

Posted on Updated on


Опитвам се да дресирам плюшените си играчки. На какво ли точно мога да ги науча? Да скачат или да се покланят? Колкото и да размахвам камшика, те не помръдват. Не че не ги е страх. Просто са играчки и дори да са ужасени не могат да направят нищо. Могат да паднат, ако ги ударя. Ще ги заболи и няма да могат и да заплачат. Дървеното човече ме наблюдава зад завесата. Показва ми колко глупаво изглеждам. Не глупаво, а смешно. Не смешно, а грозно. Не грозно, а безсмислено, празно. Даже съвсем никакво. Хвърлям камшика разбрала това.  Затварям очи. И играчките оживяват. Подскачат, смеят се. Правят разни номера. Забавляват се и аз със тях.

Колко било просто. Няма вече да си играя на звероукротител. Дори ако някое сладко плюшено животинче ме помоли за това – пак няма.

Добро дървено човече. Добро другарче. Седим си с него и си играем на НИЩО, и се усмихваме.

Й. Богомилова

Господарят на пеперудите

Posted on Updated on


Всички са чували за митичната птица, която възкръсва от пепелта, както и за налудничевия полет на пеперудите към пламъка.

Ами, ако те-еднодневките…Освен познатите ни стадии на развитие, всъщност се раждат отново преминавайки през пламъка?

Но никой човек няма търпението да се взира в пламъка толкова кратко, или гледайки не вижда – освен един:

Господарят на пеперудите.

Изпепеляваща луна

Posted on Updated on


Наскоро излезе моята първа книга. Как звучи само? Само дето не е моя. Не живея на необитаем остров.  Живея сред други хора. Малко по малко, ден след ден, те пишеха книгата. Ден след ден тя се появяваше. Един ден, един човек каза:“ Нея вече я има, просто я напиши!“ А аз не я виждах. Виждах хора, случки, събития, фантазии….но нея…

Но му повярвах, почнах да я пиша, събрах парченца от пъзел. По магически начин те се подреждаха по местата си и аз с детско любопитство се удивлявах на картината, която рисуваха.  Когато и последното парченце зае своето място, я видях. Като за първи път, макар да я бях виждала вече – Дежа вю

Ако мога да сравня първата крачка със страхът от поглед  във бездна, то този човек бутайки ме в нея, и давайки ми криле да полетя не е ли… Вятърът, който кара цветята да танцуват. Камъкът, който кара езерната вода да затрепти. Мълнията, която разсича омагьосаното равновесие на тишината…

Една малка книга-пъзел. Измислица, разказваща истински приказки-странни, страшни, измислени, истински, питащи, отговарящи, плачещи и радостни.

Ето, всичко ви разказах за нея и не е нужно да я четете. Вече може да бъде забравена. Може да бъде заключена. Дори забранена. Дори забравена. Ако може да се забрави една, огромна, кръгла, взираща се във душата, Изпепеляваща луна.

и интересно за  книгите