зомби

Апокалипсис

Posted on 17/06/2009 Updated on 04/02/2015

Не се страхувайте от Апокалипсиса Той вече дойде.
Живеем в „цивилизовани“ времена, по най-първобитния начин:
Ставаш, работиш като зомби, печелиш много, прибираш се, хапваш полуфабрикат, обогатен с Е,Е,Е-та….
Гледаш по синия екран, какво трябва да ядеш, на какъв матрак трябва да спиш, с какво да изпереш попилите робската ти пот чаршафи.
Ставаш и изпълняваш- сменяш ги с ухаещ на „релакс от изтока“ аромат, строполясваш се върху тях и заспиваш и сякаш след миг, алармата за събуждане се врязва в умореното ти съзнание.
И нали спазваш всички цивилизовани инструкции, достигнал си луксозния стандарт, работил си много за да си купиш супер уют….Защо не си щастлив?
Защо…
Защо заглавия като „10 начина за“, „100 прости правила…“ ,“три лесни трика …“ грабват жадно вниманието ти – и след минута за поредед път махваш с ръка

А З Т Е З И Н Е Щ А Г И З Н А М

И тогава?…
А тогава?…
Тогава?

Защо не си щастлив?

Аз съм щастлива.

Не ме поглеждай недоверчиво. Не го казвам за да те дразня. Не е поза. Не е провокация. Всъщност да…
Провокация е – въпреки че е и факт.

Да, нямам луксозно жилище и вещи, но имам дом.
Спалнята ми не си знае годините, но сутрин когато се събудя поздравявам новия ден, след като вечерта съм благодарила за щедроста на предния.
Нямам бурен светски живот и не се познавам със знаменитости, но приятелите ми са забележителни личности.

Не съм ходила на луксозна екскурзия до Танганай, но въображението ми ме е отвеждало до чудни светове. А когато съм будна и навън, се възхищавам на прелеста на